... отива си денят – и ми е леко,
и днес живях го, праведен и чист,
почетох Гогол, след това Алеко,
послушах Бах, Вивалди, Григ и Лист,
и твоят смартфон даде ми заето,
и – няма връзка с този абонат,
по икиндия минах през Гезмето
и пак не срещнах ни един познат,
и гларусът милинките ми грабна,
и сетне отлетя в простора тих,
и със съседа седнахме на табла,
и този път наистина го бих! –
изпратих и красивия си залез,
и той петте пари от мен си взе,
седя сега на винце – с кашкавалец,
оказа се добро менте мезе! –
денят ми стигна – песен да изпея,
във Фейса да кача дори сонет,
и утре – ако слезете на кея? –
ще ви го шепна тихо – tete-a-tete,
една жена ми каза на пазара,
че се завръщат птиците от юг.
Бе просто ден, зачеркнат в календара,
във който бях щастлив да дишам тук.
14 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.