на Димитър Никифоров - argonyk
Сложи им чертата, приятел, не си заслужава
карез да им гониш. Те зърно не са. Те са плява.
Тях Бог не ги чува, дори и когато си чекнат
устите да кряскат. А чува това, дето шепнеш.
Сложи им чертата, приятел. Аз знам, че те бива
по тлъст, калайдисан, но задник, да галиш с коприва.
Пести си патроните, стреляй, но само когато
покаже лицето си грозно пред твоето мракът.
Сложи им чертата, приятел, орисан си свише,
додето те гуша отглеждат, ти с огън да пишеш
така, че да пламнат безславно стърнищата сухи
на техните мисли, идеи, дела клепоухи.
Сложи им чертата, приятел. Не си заслужава.
И двамата знаем какво е „напудрена“ слава.
И двамата знаем – когато ни няма, наесен,
ще пеят децата ни български нашите песни.