автор: Albatros

А зимата се случи много харна,
на тръгване ми даде стрък цветя –
във стихналите дворчета на Варна
кокичето несмело нацъфтя,
девойчиците тръгнаха по блузки,
смешецът им се стелваше – тъй лек,
че лелчето от щанда за закуски
почерпи ме с един горещ геврек,
от супера във кривата пресечка
си купих и шише менте мерло,
едно хлапе със сладолед на клечка
край мене избръмча на колело,
търкулна се и припечето в парка,
по-мекичко дори от кадифе,
и моята съседка – леля Вярка,
ме викна – да изпием по кафе,
ятата вече стягат се за полет,
снегът топи се в зимните гори.

Еех, пролет моя, моя бяла пролет! –
ти всички нас ни правиш по-добри.

16 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 7, 00 ч.