автор: stanina

Госпожата каза - 2
Започна да се смрачава и площадката започна да оредява. Майките прибираха децата, на пейките седяха няколко мъже, пийваха бира и водеха вечните си спорове в областта на спорта, а на полянката до дърветата двама ритаха топка с момчетата си.
- Силве, татко ти няма ли го?
Силвето стреснато пусна крачетата на земята и спря да се полюшва:
- На пейката при вас е!
- Няма го, Силве, я, у вас е още тъмно. Хайде, тръгвай с Васко и Калина у нас, ще се кача после до вас да видя какво става.
- Мила, имаме си гостенка тая вечер, сложи още една паничка на масата, Силвето е - викна Жоро от антрето - аз ще се кача до тях да видя какво става. Румен изчезна, а у тях не свети.
- Деца, марш в банята да се измиете и идвайте на масата! Добре, Жоро - се чу гласът на Мила от кухнята.
След няколко минути Жоро се върна.
- Сипвай и на мен, че прегладнях, така вкусно мирише! Мила, никой нямаше.
- Сядай, аз ще напиша бележка, че Силвето е тука и ще се кача да я оставя на вратата и после ще им звънна. Терминът на Рени е някъде тия дни, може и в родилното да са.
Като се върна, Мила се опита да се свърже с Румен, но не вдигаше, а на Рени телефонът беше изключен.
- Лельо Мила, искам у дома!
- Отивайте всички в детската, Васко и Кали искат да си поиграят с теб, мама и тате после ще дойдат да те вземат.
Нямаше и час, уморени от игрите, децата започнаха да дремят. Мила сложи Силвето да спи в детската при Васко и Калинка.
Когато Румен звънна на вратата и Жоро му отвори, Румен му се хвърли на врата подскачайки от радост:
- Имам синннн!
Мила изскочи в антрето:
- Изкарахте ни акъла, какво става? О, честито!
- Охх, всичко е наред, само дето Рени като ме викна и каза "Карай ме, май раждам" така се същисах, че си забравих и телефона, и всичко. Нещо се бяха пообъркали и като нищо щяха секцио да ѝ направят и Рени така се разкрещя и ме стискаше за ръката и не ме пускаше, че докато си оправят бакиите и ви звънна и... тя роди! - превъзбудено бързо-бързо разказваше Румен.
- Да остане Силвето да спи у нас?
- Ще я гушна и ще я занеса горе. Сутринта рано ще се оправяме и ще идем в болницата. Само ми помогни да ми отваряш вратите - обърна се Румен към към Жоро, докато гушкаше Силвето.
- Тате, аз кога съм си дошла? попита Силвето сутринта, като отваряше очички;
- През нощта, мъниче;
- А мама защо не си е дошла с мен? - чуруликаше мъничето около баща си;
- Мъниче, вече си кака. Оправяме се и отиваме в болницата при мама. Имаш братче!
- Ама, тате, госпожата каза, че като стана кака, вече ще съм голяма и няма да съм мъниче!
- Колкото и да си голяма, винаги ще си моето мъниче!
- Никакво мъниче повече! Ще кажа на госпожата! - нацупи се Силвето.
- Добре тогава, щом госпожата е казала. Само между нас си моето голямо мъниче, а брат ти ще е малкото ми мъниче!
- Съгласна! - засия голямата кака и се метна в ръцете на татко си - хайде да ходим да видим малкия мъник, а после искам в детската да се похваля на всички, че вече съм голяма, защото станах кака!
- Съгласен, голямото ми мъниче!

16,02,2020