автор: pc_indi

Аз съм дъщерята на лозаря.
Тате си отишъл точно днес-
да зареже лозето на Господ.
И запяла мама тъжни песни.
Дълго време плакала и пяла.
Службата й тук била,
докато горе виното кипяло-
да отгледа капката вина.
И ме повила,вързала ми пъпа
с филизи от небесната лоза,
да се опивам в този празник скъп
с пълна чаша липси и тъга.
Аз съм дещерята на лозаря.
Простата ми служба е в това
да го загръщам с песни и да го поливам,
да пазя корена на Любовта.