Закачи в косите ми звезди,
да виждам най-тъмната ти крепост,
надникни в кръвта ми и бъди,
в клетките ми щит и святост.
Знам, че искам повече, нали,
да съм кръв в кръвта ти като цяло
и от тази слятост да боли,
от зениците по цялото ти тяло?
Стреляй само с искрени стрели,
подкоси душата ми с нежност,
нека дъжд от вяра завали,
да кали спойката с надеждност.
С въжета от любов ме завържи,
слагай дланите си като отпечатък,
миналото на парчета нарежи,
за да се слеем без остатък!