автор: Albatros

Не си мисли, че утре ще ти липсвам.
Дори без мен, пак слънце ще пече.
Купи две-три пакетчета от чипса –
и ги изхрупай в моето стайче.
Събрал съм прах за няколко Сахари.
Ако решиш, мини с една метла.
И – тъй като са вече твърде стари,
заший съдраните ми хвърчила?
Сипи си винце? – снощи ми остана
в шишето недопитият мискет.
И изгревът да грейне – жива рана.
Една огромна рана на Поет.
Седни ми на писалището? – може
последния ми стих да прочетеш.
Опитах се във римите си Божем
за теб да пална тихата си свещ.
В прегръдка къса да те прилаская.
Една лула тютюн да изкадим.
И в тихото предчувствие за края
да съм ти още миг необходим?
Да ти сваля и шнолите. И клипса.
Да ветролейна твоите коси.

Когато утре страшно ще ти липсвам,
дано те види Бог – и те спаси!

9 февруарий 2020 г.
гр. Варна, 13, 33 ч.