Февруари започва със "ф"
като физическа болка от любов неизречена,
като фрази фалшиви, зад които се крием,
като филмов финал неизбежен.
Странен месец любовен, незапочващ със "ви" като "Валънтайн"
или с простичко "в" като "всичко",
неизгарящ ме с "в" като "влюбен си",
недокосващ те с "в" като "вярвам ти".
Февруари е шепа дихания,
непрерязващи с "в" като "вдишване",
неизпълнен със "в" като "вино",
но до капка пролят като "кръв".
Февруари е кратък, най-краткият.
Затова и стихът ми най-кратък е
като миг, като дъх, като зов
незавършващ със "в" като "любов".