автор: starchev

Вървя по пътя на живота:
устремено, бавно, бодър, уморен.
Крачки в ляво и надясно правя,
тъй загърбвам нощ след ден.

Пътьом със проблемите се срещам.
Често ги гася с младежка жар,
а те разпалват се отново лесно.
Уча се сега от мъдрите неща.

Боря се със лошото чрез злото.
На доброто връщам двойна добрина.
Нямам никакъв девиз, ни мото.
Харесвам вече простите неща.

Искам дълго да вървя по пътя,
да дарявам с обич близки и деца.
Щастие голямо аз не търся.
Радват ме мъничките неща.

Кръстопът достигам, но дилема нямам.
Ще вървя направо въпреки нощта.
Пред мен е връх огрян в разкош и слава.
Но предпочитам вече скромните неща.

Посоката ще следвам вярна:
Все напред с изправена снага!
Този, който от върха се спуска,
е винаги с наведена глава.