автор: Azer

Локумени са ми пръстите, огъват се.
Изтървах си надеждите - сладките.
Добре, че отдолу разпънал си
рибарската мрежа на очите си
и ги хващаш – риби с дебели коремчета,
гладки като лунно огледало,
с тихото присъствие на сънища.
Връщаш ги щедро в реката ми.
Възхищавам се на грациозното им плуване.
Ромоля и съм нежна.