Върви си от сърцето ми! Върви си!
Не искам тази тежест до живот!
Под влажните ми от сълзи ресници
да пламне искам вече огън нов!
И ново утро, но и ново слънце
да блеснат във ранената душа.
От теб да бягам, без да се завръщам
към болката и старата тъга.
Аз искам в цветен дъжд да се удавя,
душата ми да литне над света -
далеч от тебе и сама до края,
забравила и теб и любовта.
Но ти не тръгваш! И боли сърцето!
И черен плащ се спуска над света…
Каква любов е, щом не ми е светло
и щом мълчи безцветната луна?
Къде съм аз във цялата картина?
Къде са милионите звезди?
Отмина любовта ни. Да, отмина!
Но огънят й още ме гори!