автор: Kanegan

По черните нюанси на небето, времето събужда звездни съзвучия.Блясъци от чувства, събуждат неродена зора.Падаща звезда в тюркоазено синьо, е възвишен тон от началото на дневния акорд.Скрежът е войнстваща тревога, преминала за кратко през сърцето.Тъмна предутринна мелодия навява свръхусещания, слята със светлините в далечината в матиран звук.
Осветлено е утрото, като разтваряща се мида...Перлата на слънцето все още се къпе в шума на небесните вълни...Розата на чувствата се разлиства неусетно в смесени емоционални въздишки.Жарта на живота, като разпален нестинарски огън, ще ме разбуди от унеса и ще заискри диаманта на сътворението...Миговете на съзнанието, дар от висшите светове, ще озарят ритъма на битието...
Всеки е скитник в собствените си светлинни реалности...По небето изсветлелите звезди лягат отвъд хоризонта, завити от светлината в пухен мрак... Неспокойни птици, плуват в окена на небето, и черните им сенки изсветляват дзен-мъдрости...Шум от река, ще ми напомни за вечния поток на живота..По спиралата на сътворението в звездно- синьо, ще усетя величието на тишината...Ще си спомня за началото на Бездната и Сътворението, каква прашинка светлина съм...И влюбена в живота, няма да усещам емоции и преживявания...Ще пресявам звездните мигове, спомен от Вселената, плувайки в океана от реалности и свръхсъвършенства...Знаците ще ме водят по пътя, осеян със звездни отпечатъци...Много слънца ще ме огреят, преди да срещна духът си със звезди и галактики...Черните дупки в мен , ще сътворяват нови светове и реалности...Сътворецът в мен ще се ражда и преражда до бездната на Абсолюта...Тишината на рождения мрак...