автор: fantaziq

Ах, как обичам тоз живот единствен!
И как не искам никога да свършва!
И всяка сутрин аз да се разлиствам!
И всяка нощ в звезда да се превръщам!

Как искам да танцувам с ветровете
и слънцето със мен да си играе.
Луната да е златната монета -
по жребия й огнен да гадая.

Как искам две ръце да ме прегръщат
със устни да посрещам любовта им.
И не към спомените да се връщам,
а бъдещето светло да мечтая.

Прекрасен е животът! И щастлив е,
когато го посрещаш със усмивка.
Не знам кога и как ще се разлистя,
но знай – сърцето ми е твоят пристан!

Където и да скиташ по земята,
аз знам, че пак при мен ще се завърнеш,
защото любовта е необятна
и болката във сила тя превръща!