автор: stanina

- Ах, ти, от де взе се, палавнице-хубавице,
спри се, стига пи ме, не остана ми душица,

нощем в сънищата препускаш и живееш,
денем мислите обсебила - владееш,

мяташ ме от полюс в полюс - хем по теб горя,
хем ме давиш в най-дълбоката вода!

Не мъчи ме, ако ме обичаш - отърви ме!
по-добре завинаги сърцето ми вземи ми!

- Веднъж паднал - до живот си ѝ в капана.
диагнозата е земен Рай и Ад - спасение няма,

в небесата ще летиш, ще се давиш и гориш,
хиляди пъти ще умираш и ще се родиш,

верен и неверен, сит-преситен, гладен-жаден,
ще си носиш вечно кръста безпощаден,

обречен да си болен на живота от лудостта,
с друга дума - в капана си на Любовта!