Снощи си ме викала насън –
вятърът свисти ми във ушите.
Бялата суграшица навън
ми надява мокрия си кител.
Твои ли са първите следи?
И къде ме водят? – аз не зная.
Сигурно в далечното преди,
във което с теб живях във Рая.
Лед хрущи под моите нозе.
Сиротинка, скитам се безхлебен.
И живея в къща без резе –
в къщата на спомена за тебе.
27януарий 2020 г.
гр. Варна, 8, 40 ч.