" Всеки от нас има два живота:
Единият - който живее, другият - който сънува."
В кой от всички животи
наистина
ще открия
очите ти – въглени
как събличат студената ризница
и тъгата
се свива във ъгъла?
В кой
до нея ще спреш на разсъмване,
изтощен от лъжи
и от себе си,
а пък тя –
прималяла и кръгла,
ще стои
в самотата на времето?
За какво са
очите ти – въглени,
ако не да разпалват пожарите
във тъгата,
унесена в ъгъла
да ги търси –
насън и наяве?
Погледни я:
стои поприведена,
а до нея – аз коленичила.
Остани!
Остани при мене,
само колкото да те обичам…