Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Pepetroo
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14173

Онлайн са:
Анонимни: 82
ХуЛитери: 1
Всичко: 83

Онлайн сега:
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаШляене
раздел: Избрано проза
автор: verysmallanimal

Вървиш по улиците – непознати улици с непознати здания – само имената и то не всички, ти подсказват, че някога този град е бил твоят град, в който по твоите улици са минавали твоите хора.
А сега… Сега си тук – случаен човек на случайно място – и отиваш някъде, но къде? Само господ знае. Запомнил си някакъв трамвай, който преди е спирал на твоята спирка. Сега трамваят отива другаде и се налага да вървиш пеш, а това не е лесно. Уморен и почти отчаян, най-сетне се добираш до мястото – над арката на входа с букви от ковано желязо пише ГРОБИЩЕН ПАРК. Как пък не, парк! Град е това, цял град, с улиците, с хората, с кръчмите и кафенетата, с малките дрънкащи трамвайчета…вървиш по алеите между гробовете заедно с обитателите му – почти невидими сенки на роднини и приятели, на стари любови и толкова стари врагове – някои ти кимат усмихнато, други ти обръщат гръб, точно както едно време, когато се срещахте в онзи, другия град, в другия живот.
Но никой не продумва – нито ‚здрасти‘, или поне ‚майната ти‘ – нито дума. Отначало тази тишина е приятна, тя ти помага да се разровиш из миналото без да те обърква шумотевицата на другия, външния град. Постепенно, обаче, те затиска, превива гръбнака ти, краката ти се влачат по алеята, а очите ти улавят все по-малко светлина. Може би трябва да се върнеш, да избягаш от сенките, които сега са те наобиколили и те гледат с…очакване? Кой ги знае. Поглеждаш през арката с надписа от ковано желязо, но и отвъд нея не виждаш свят, когото да наречеш свой. Чужд си и тук, и там. Май твърде дълго се шляеш между двата свята, без да знаеш на кой от тях принадлежиш. Време е да избереш и щом си дошъл тук, остани.
Спри да се шляеш насам-натам.


Публикувано от anonimapokrifoff на 27.01.2020 @ 12:29:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   verysmallanimal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

10.11.2024 год. / 05:09:08 часа

добави твой текст
"Шляене" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Шляене
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 28.01.2020 @ 19:16:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
Приятелю, стига си се шлял като някакъв шляхтич;), ама хващай правилния свят за пеша на сакото и не се пускай - зер време да бъдем от неправилната страна на тревата ще имаме :):):)


Re: Шляене
от Kanegan на 28.01.2020 @ 05:10:42
(Профил | Изпрати бележка)
Произведението е философско, но нека тия мисли спохождат други...


Re: Шляене
от Markoni55 на 27.01.2020 @ 22:39:39
(Профил | Изпрати бележка)
Е, не е прави на Бог. Той си знае. А до тогава - рейкай се в този, в който няма да се върнеш. Не казвам, че е лесно, ама...


Re: Шляене
от Markoni55 на 27.01.2020 @ 22:39:40
(Профил | Изпрати бележка)
Е, не е прави на Бог. Той си знае. А до тогава - рейкай се в този, в който няма да се върнеш. Не казвам, че е лесно, ама...