Спокоен съм за идещите внуци.
Достойно минах земния си път.
Не им оставих злато във каруци,
а им оставих книги – да четат.
Такива – малки, даже непотребни
свидетелства, че някога съм бил.
И всякоя от тях ми беше требник,
душата ми със обич съхранил.
Каквото бе за песен, го изплаках.
Което бе сълза, се срина в тях! –
в най-светлите подземия на мрака.
В тонажи от библиотечен прах.
На мъдрости не са богати много.
Пък и не чинят три торби с пари.
Със тях не могат да запалят огън –
тя, книгата! – във огън не гори.
Керваните злата, сребро и сърма
потънаха във прах и суета.
Помнете ме, деца, и ще се върна! –
един Човек със книга през света.
23 януарий 2020 г.
гр. Варна, 16, 15 ч.