автор: wingless

По сръмната пътека на студа
самотен вятър спори с тишината.
Премръзналите сенки на ноща
напразно търсят път през тъмнината.

Там изгрева в очакване мълчи
отминалият ден да се завърне,
а щом тъгата много натежи
във зимна пустота ще я превърне.

Не е за всеки тази белота
с която красотата го облича.
Остават само истински неща -
надежда,дом и …спомен за момиче.

Но днеска не е вчера - затова
преди студът да се превърне в бездна
ще се събудя за да повървя.
И сам сред белотата да изчезна.