автор: poligraf

Утрото разпуква се във сиво - бяло,
във макияж от снежни ветрове,
небето, зимно - чело ниско свело,
денят намята пухкаво шалте.

И рисува зимата, реди ескизи,
превръша ги във снежен ювелир,
времето - на сезоните пастирът строг,
във потен бяг пришпорва я безспир.

А нощта във було щом деня повие -
звездоброец съм във нощния ефир
и лунната соната щом засвири -
мечтателят велик съм вдлъж и шир.