автор: apostola

Дойдох на този свят
за радост, за изява...
Но хваща ме и яд,
че всичко не узрява.

Светът ли ми е крив,
или го не поливах?
Че всеки ден е сив
и аз с нощта го сливах.

Но с нишка от сребро
животът си претеглям.
За зло или добро,
към друг живот потеглям.