автор: stanina

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза.
Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, половината двор премина като зестра у дядо ѝ и баба ѝ, само оградата преместиха, и нивата на Криви дол. Комшиите имаха три момичета, нямаха късмет с мъжко. Скоро след Елица Роза прероди още едно, така станаха трима братя и една сестра.
Кротка и послушна растеше Елица. Първата ѝ работа, като се върне от училище, беше да премете двора и целия тротоар пред тях Чак тогава сядаше да яде, а после да пише домашните и да учи, ако не я пратеха в градината нещо да обере или скубе бурен. Добра ученичка беше, попиваше с уши всичко, което слушаше, и не ѝ тежеше. Растеше височко, слабичко момиче, с дебела руса плитка до кръста и метличини големи очи, в които потъваше всеки, който погледнеше.
- Розо, ма, отрежи му тая плитка, силиците му зима на детето, глей го какво е кльощаво! - разправяха жените на пейката пред Митреви.
- Сакън, не пипайте косата на Елица - отговаряше им Роза през смаях, но и категоричност в гласа.
След осми клас не я пуснаха да учи, макар и учителите да настояваха и държеха на своето, че момичето можеше да продължи и в шивашкия, и в гимназия.
- По цял ден се трепем по ниви и градини, трябва ни у дома, излишна ръка нямаме! - категоричен беше баща ѝ пред класния, и всичко свърши до там.
Средният ѝ брат замина в казармата, големият купи "Москвич" с ремарке. Настанаха смутни години, хората тичаха по митинги, стени падаха, светът се преобръщаше. На село беше тихо докато една вечер в кръчмата не се сбиха комунистите и новите и някой не беше хвърлил шише с бензин по плевнята на кмета и не я подпали.
Стоян спря да ходи в кръчмата, а Роза не сядаше на пейката пред Митреви, затвориха се съвсем, Страхът, че нещо лошо става и може да изгубят всичко, за което цял живот се трепят, съвсем ги изолира от всичко и всички.
Сутрин товареха стоката в "Москвича" и заедно с Елица батко ѝ я закарваше на пазара в града, дето имаха сергия. Елица продаваше на сергията по цял ден сама, редеше, вдигаше щайгите, продаваше, докато не дойдеше я братът, я бащата да прибере празните щайги и нея. Често замръкваше с последните на пазара.
- Стояне, не мой така, плащай на някой два лева дето се вика на ден да помага на момето, ще съсипете детето, ей!
- Оправно ни е момето, гледайте си вас си! - Сопваше се Стоян като някой му говореше така.
- Другите продавачи жалеха Елица и все някой се намираше да премести и нареди щайгите.
Продавачка за хубост беше тя - винаги с усмивка, поздравяваше всички, не набутваше калпава стока с другата. Като с магнит привличаше клиентите с метличинявия си дълбок поглед и русата плитка.
В събота вечер в селото имаше дискотека във физкултурния салон на училището. В неделя по обед се ходеше на пазара, и Елица я пускаха на дискотеката, но само под зоркото око на баткото. Що блусове се танциха на "Синевата" на Васко Кеца. А често идваха и от града ентусиазирани групи да свирят на живо. На опашка се редяха кой да я изпрати, но брат ѝ разгонваше всички и я прибираше само той. Половината ергени се точеха за Елица, беше от най-хубавите момичета, но Роза беше категорична:
- Мома за село нямаме! Ще ни искат и зестра, и това-онова, няма да късаме от земята! Точка!
Покрай разни зевзеци на пазара около сергията на Елица от известно време започна да се навърта и един варненец. Пристигаше с мерджана все в края на деня, с още някой, паркираше точно зад сергиите до забранителния знак, но винаги слизаше сам. Въртеше се по пет минути и друг купувач да нямаше, оглеждаше уж стоката, а очите му изтичаха по Елица. Накрая купуваше по килограм от нещо и винаги плащаше с по-едри пари без да взима ресто. Здравеняк, с кожено яке и ланци, но пък винаги избръснат и напарфюмиран.
- Еличке, мерджана ти е хвърлил мерак, ще знаеш! - почнаха да я подкачат от съседните сергии. В началото Елка не го забелязваше, докато не взеха да я сватосват, после започна да го посреща с грейнала усмивка, докато не започна да се изчервява само като чуеше как паркира. На ушите ѝ се появиха обеци със сини камъчета, които придаваха още по-голям блясък на очите ѝ, а косата през ден - на конска опашка.
Бързо стигна и до ушите на нейните и няколко поредни дни "Москвичът" започна да идва да я прибира по-рано, брат ѝ или баща ѝ заставаше отстрани, наблюдаваха го, оглеждаха с какво и кой идва и пуснаха "кучетата" да проучат кой е и какъв е.

Разказ с продължение...