автор: zinka

Здравей, любов от младостта ми!
Обаждам се от трета глуха.
Предлагам да не правим драми -
ако не си ме спомняш – духвам!

Ооо! Ти ме помниш? Честна дума?
И даже името ми каза...
Здравей! Като че звънна струна,
която нявга някой сряза.

Като че близо сто години
товар от плещите ми смъкна –
в надеждите ми бяло-сини -
с прeдъвкан звук да не замръкна.

Аз как се сетих? Да ти кажа...
Сънувах те поредни нощи.
И някак си ми стана важно,
да знам, дали те има още?

То..., не че аз съм цяла тука.
Наполовина съм изтляла.
Отдавна в мислите си чукам
с бастуна чер по порта бяла.

И тъмни знаци се отлагат
по "светлата" ми перспектива,
и в сънищата ми наслагват
лица, които си отиват...

Напред? Предвиждам нула случки.
Назад са спомените, Драги.
И те като със шперц отключват
заключените ми дисаги.

Изригване да има? – Няма!
Но младостта потръпва в длани
и нещо минало отдавна
раздвижва радостно кръвта ни...

Звъни, когато се присетиш.
Когато ти е нещо криво...
Не, не за помощ, не съвети.
Така... Да знаем, че сме живи...

15.01.2020