Светове ли не останаха
или се свършиха времената
та коленете ти се схванаха,
ил ти се скърши снагата
я виж колко са румени
на децата бузите
и очите им, умните
как питат, разпитват
безумните...
със сълзи си полей цветята
и си омий с радост очите
па викни, та запей песните
дето си пял по вечерѝте
а когато му дойде времето
и се свършат местата
излей на вън бремето
упокой телесата...