автор: Iony_ada

(акростих)

Мислите ти чувам -
отекват в празнотата на душата ми,
летят като кинжали
и забиват се дълбоко във сърцевината ми;
тъгата ти чувствам -
в мен се пропива,
аз цялата от сълзите ти мокра съм.

Болката пленила е гласа ми,
една молитва днес наум отправям
за Теб, макар да няма "нас".

Гърдите си открити не оставяй -
лъжи, изпети във възхвала, най-силно уязвим те правят,
а истински те пази само в сърцето образът любим;
сега преливам силата си в теб, а после ще съм шепа тишина.