автор: tearfly

зад стъклото призраци
пак ме викат по име
в дилижанса сме все непознати
фъфли миналото в очите на лудия
сврял се в ъгъла и броящ възможности за нови убийства
каменистата гледка хвърля в погледа ми отблясъци
от морето отдръпнало нови вълшебства
нося вести в кутията където е шапката ми
развълнували единствено на слънцето къдриците
по периферията ѝ тичат гепарди
а от шарките им стяга ме чак сърцето
мълчим
пътници
повярвали на пасианси и нехаещи за времето на случването
а то толкова стържещо
задушно е някак
никой не смее да свали палтото си
сякаш очаква ръка зад вратата да го грабне и да се свършва…