Слагаш нож в ръката ми. И се смееш.
Стискам дръжката. Пияни сме двамата.
Ножът е само един. И сега е в мене.
Гледаш ме в очите. Чудиш се смея ли.
Не помня вече дори за какво се скарахме.
Пияни сме. Сами сме. И ножът е в мене.
Имаме да решаваме спорове безброй.
Имаме да заличаваме неудобни спомени.
Плакали сме неведнъж в тежките запои.
Ножът сега е в мен. Ти си жертвеният агнец.
Дали ще посмея? Единият трябва да умре.
Светът е твърде малък за двама пияници.
Надигам последната чаша смелост.
Затварям очи. На масата сме аз и ти.
И ножът внезапно се забива...
Тая ръка и без това не ми трябваше.