Понякога изписваме
върволици от думи,
редим стихове в рими,
вихрим бурни страсти,
борим собствени мисли,
а всъщност – преливаме
от пусто и кухо в празно.
Бледи опити да изчетем
докрай себе си грамотно.
В Словото не винаги искри
смисъл спасително значим,
но То ни проправя друмища.
Крачим по просека тревясала,
крива, дълго задъхано вървим.
После … по надолнище стръмно
спускаме се и стремглаво летим.
Поели сетен дъх, преди завинаги
клепачи да склопим, съзираме Път.
Без завои – прав, широк и лъчист.
Такава е кардиограмата на живота!
Може би е закон вселенски, неумолим?
Samanda