Отронени мъниста - две сълзи,
от радост са по мен, не криеш,
от две недра, две хубави очи,
вселена от любов аз пия.
Най - истинското чувство си за мен,
уханието нежно, дъхав цвят,
устните малиненочервени,
смисълът да дишам в този свят.
В моя сън и в всяко будно утро
искрата си на изгрева ми нов.
Без теб е пуст вселенския декор
и тъмно е без твоята любов!
Усмихваш се, звездица бяла,
с целувки пия тези две сълзи.
И до днес солта си в календара,
магия и вълшебство в мойте дни!
Искам да те имам все такава -
пожарът от флуидите във мен.
Не искам много, Боже, мили -
очите топли на кошута с мен!