Идат момци коледарци
в свята нощ на млада Бога,
с чизми и чемшир-калпаци,
с благослов за твойта рода.
Да разбудят стар стопанин
и невеста да разшетат.
Двор да примете тя рано,
та да влезнат те напети,
та да тропнат с чизми вънка,
тя с кравай да ги накичи.
Станиникът с думи звънки
благослова да нарича:
Пълни да са ви хамбари,
а трапеза - с хляб и вино!
И на почит всички стари
от коляното роднини.
За момчето - мома лична,
за момата - баш ергенин!
Все къщовни и обични,
работливи и засмени!
В сговор тука да живеят
и с любов да месят дните!
Детски люлки да люлеят
те щастливи и честити!
И да продължат децата
пътя на предците славни!
Гордост да са за родата
и Човеци с букви главни!
Ха, дружина, тук кажете:
като с глас един: Да бъде!
И ще промълвят мъжете:
Нека Бог така отсъди!
Тъй нарича станиникът,
а в божествената книга
думите му светли никнат.
Вярвай, сбъдване ги стига!
Идат момци коледарци
в свята нощ на Рождеството,
с геги и чемшир-калпаци.
Нека влезе с тях доброто!