автор: ElenaZelena

Тя стои насред полето. Зимно е, но мъглата частично се е вдигнала и е отстъпила на слънцето, което сега свети оперено и щастливо от надмощието си над студа. Голо е наоколо и пусто, а хоризонтът се е ширнал като разлята река, в която са нагазили далечни дървета и ниски храсталаци.
Въпреки пустотата, сърцето ѝ прелива. Този хоризонт, събрал в себе си целия покой, надежда, мечтание и тишина на зимата, се е настанил в сърцето ѝ, изблъскал е действителността и се е кротнал в сълзите, които се търкалят като парчета лед по бузите ѝ. Той е застанал встрани и пуши. Гледа в далечината отвъд дърветата, отвъд мнимата река и орязаните житни стебла, към върха на планината, която неочаквано е изплувала от мъглата. Тялото ѝ е все още топло след секса, той усеща дъхавостта и утолената му жажда от разстояние. Иска му се да я притисне до себе си още веднъж, да усети отново кипежа на кръвта ѝ и едновременната твърдост и мекота на бедрата ѝ. Обича тялото ѝ - крехко, прилепчиво и сладостно, напомня му втрешността на зряла диня и зелената ѝ кора ведно и все му се струва, че е ту младо, прекалено младо, ту остаряло като тъмно вино в прашасала бутилка.
Тя тръгва бавно нататък. Стърнището боде босите ѝ крака, студът пронизва костите ѝ, хоризонтът я зове. Не се страхува от впиващите се в стъпалата ѝ твърди буци пръст и изсъхнали клечки, не се противи на болката, която ѝ напомня реалността и я приземява към истината, дишаща в гърба ѝ. Няма връщане назад.
От планината се отделя облак мъгла и се понася като платноходка - лека, ефирна и крехка, носеща мечтите ѝ на борда си. Преди време тя мечтаеше за деца. Мечта, която с времето и непостижимостта си се превърна във фикс-идея, доминираща мислите и живота ѝ, изолира я от хората и я капсулира в кръга на вманиачения ѝ егоизъм. Това натрапчиво желание я преследва години наред, провали много от връзките ѝ и, в крайна сметка, я остави сама и неудовлетворена. А тя все отказваше да се примири. Физическата ѝ непригодност я отблъскваше от нея самата и я хвърляше в яростна борба с природата. За повечето мъже, особено в нейната възрастова група, това не беше проблем, тъй като те вече имаха деца и не искаха да усложняват още живота си. Затова тя им отдаваше безусловно тялото си, а душата и мечтата ѝ си оставаха съкровени и само нейни. Той беше първият, който поиска дете от нея. И в когото тя се влюби отчаяно и опустошително, съвсем независимо от желанието му. Едно закономерно движение на две успоредни човешки траектории по земния им път.
Той настъпи недопушената цигара с крак и тръгна след нея. Облакът се разсея в далечината. Слънчевият хоризонт го беше погълнал.