автор: 6ureia

Това си ти,
нали Сизифе?
Познах те аз по твоя тежък Камък.
Ти нявга бил си нечестив и
сега заплащаш своя данък.

Аз чувам твоето дихание,
и болката,
и твоя плач отровен...
Бил дързък си!
За наказание
сега си в плен на кръг съдбовен.

Осъден беше да бленуваш,
по върхове непокорени,
и своя Връх да атакуваш,
напук на богове и време;
да бъдеш сляп и в слепотата
да следваш само оня пламък
на лудостта и самотата...

Животът...Той е твоя камък!

* * *

Това е твойто наказание!

И виждам аз,
че пак сега,
с Живот и Смърт във състезание
изкачваш плувнал в пот Върха;
и Камъка отново тикаш,
с надеждата че този път,
ще надхитриш света...И викаш,
и молиш:
"Стига с този съд!"
Но знаеш,
твърдо убеден си
(макар от себе си да криеш):
непаднал още-победен си,
отровата во век ще пиеш;
и тъй в кръга си ще се луташ,
във плен на устрем, гняв и горест,
и своя Камък все ще буташ,
и все с надежда ще вървиш
НАГОРЕ!

Митът за тебе ще живее-
за теб и Камъка недраг,
певецът тебе ще възпее!

А ти ще буташ-
пак
и пак...

* * *

Да,аз те чувам,
чувам те в нощта,
усещам твойта болка и умора,
и виждам в теб Сизиф сега,
и себе си
и всички други хора.