Извини ме, че се сгромолясвам,
вихър в топла купа със сено,
в тази Коледна нощ си прекрасна! –
не една! – три Марии в едно,
нося само тефтерче с поезии –
и – ледунка в световния студ,
знам – един! – водопадът Замбези
е от мен само трижди по-луд,
сетни силици в преспите рия,
в мен надеждица тиха кълни,
аз дойдох, за да бъдеш Мария! –
до Безкрая на моите дни,
и небето дори да се срути
върху мен, твоят звезден сархош,
да потъвам във твоите скути –
както чезне в канията нож,
да те пия! – от обич несвястна,
да ти люлна и кичура рус...
А по изгрев – във топлата ясла,
вместо мен, да те милне Иисус.
25 декемврий 2019 г.
гр. Варна, 18, 40 ч.