автор: nickbaizel

Церемонията свърши. Така и не помня какво ми казаха, когато ми връчиха сгънатия флаг. Не очаквах, че ще има толкова хора, но очевидно не беше останал без приятели. Но нямаше роднини.
Денят беше сив и сутден. Скоро останах сам перд ковчега над пресния гроб. "Каква я свършихме, приятелю" помислих си аз. После очите ми се напълниха със сълзи. Скоро вече плачех като бебе. Минавах за твърд и спокоен човек, но не можех да се сдържа. Може би щеше да ми е по-леко, ако не бях сам. В такива моменти се мразех.
В бара изпих две двойни уискита, но усетих вкуса едва на третото, което вече започнах да пия бавно. Като че ли преди това бях пил вода. Дори не можех да си спомня как съм влязъл и съм поръчал. Не, нямаше да се напивам. По-късно щях да карам. Но какво значение щеше да има дори да направех катастрофа?! Едва тогава осъзнах, че държа сгънатото знаме в скута ми
-По дяволите!-високо изругах и се почувствах по-добре.
-Извинете, може ли да седна?
Жена, дълга тъмна коса и доста привлекателна. Странно, при полупразен бар, какво ли искаше?
-Заповядайте. Питие?
-Бира, моля
Поръчах. Известно време само седяхме и пиехме
-Случвало ли ви се е и преди?-попита жената като кимна към знамето
-На два пъти. Но този наистина ми беше близък-не знам защо го казах
-Видях ви на гробището. Били сте приятел на Джордж
-Беше един от най-добрите ми приятели
-Бях негова съпруга
-Знаех, че е женен. Но не знам подробности
-От кога го познавахте?
-От първия ден. Но за жалост последните две години не се виждахме често. Той отиде при "тюлените"
-А вие?
-Останах в морската пехота. После напуснах
Защо ме разпитваше така? Предполагам, че съм бил много по-стресиран отколкото мислех, но може би й отговарях толкова подробно, защото му е била жена
-Той не знаеше
-Какво не е знаел?-попитах аз
-Когато се разделихме бях бременна. Дъщеря ни в момента е на шест години
-Господи!-изпразних чашата на един дъх и имах чувството, че ще имам нужда от още една
-Какво се е случило?-попитах аз-Как се разделихте?-Можех и аз да задавам въпроси, след като и тя ме разпитваше
-Той искаше да е морски пехотинец, а аз не исках. Скарахме се и той си трагна.
-Позната история
-Да не би и вие да сте напуснали жена си по същата причина?
-Аз нямам жена-отговорих аз студено-И ако ме питате защо: не исках да ме чака, а накрая да получи писмо, че съпругът й няма да се върне. Приемете го като тип чувство за отговорност-леко повиших глас:
-Всъщност, приемайте го както искате, по дяволите, не ме интересува!
Изглежда я стреснах. Не я погледнах, а втренчих поглед в новата чаша с уиски. Мина доста време преди следващия въпрос:
-Беше ли добър?
-Беше повече от добър. Изискваше много от себе си. Мисля, че затова стана "тюлен"
-Как е станало?
-Били са под обстрел и се е опитал да измъкне ранен. Всъщност го е спасил: куршумът е убил него, а не ранения. Той ще се оправи-усетих, че пак ми се насълзяват очите. Погледнах към жената на Джордж, тя бършеше лицето си
-Можех да го задържа
-А аз можех да съм с него. Но миналото не се променя. А има и друго: работата беше част от него. Ако не го правеше нямаше да бъде себе си. Бяхме приятели дълго. Не, той нямаше да тръгне срещу себе си.
Поговорихме още малко. Уговорихме се тя да ме посети скоро. Предложих да й дам знамето, но тя отказа. Малко по-късно бавно шофирах към вкъщи. Отначало главата ми беше празна. После се сетих за нещо смешно: двамата с Джордж мразехме филма "Бащата на булката" Ако бях разбрал по-рано, че има дъщеря щах да го скъсам от майтапи. Въпреки, че ми беше тъжно започнах да се смея с глас. Дори отбих колата, за да се смея на спокойствие. И тогава погледнах в огледалото и го видях. Отначало помислих, че ми се е сторило и се обърнах-отзад нямаше никой. Но когато пак погледнах в огледалото-Джордж беше там.
-Здравей, приятелю-каза той
Гласът не беше в главата ми. Чувах го като всеки друг.
-Здравей-отговорих тихо като не откъсвах поглед от огледалото
-Дойдох само да се сбогуваме. Повече няма да се видим. Не и преди и да ти е дошло времето.
-Съжалявам-отговорих аз. Не мислех колко странно би изглеждало това отстрани-Съжалявам, че не бях там да ти пазя гърба
-Стана, както трябваше да стане. Дадох моя живат, за да спася друг. Не бих желал нещо по-добро за себе си.
-Ще ми липсваш
-Аз винаги ще съм с теб. Изпълних дълга си. Ти продължи да изпълняваш своя.
И вече го нямаше. Нито в огледалото, нито когато се обърнах назад.
По-късно продължих да се срещам със съпругата му. Не знам дали ще й предложа или не. Но поне съм спокоен, че Джордж е добре. И наистина се старая да продължавам да изпълнявам дълга си.

София, 16.09.2019 година