... ако някой ден зад хълма хлътне дългият ми път,
из тревата, що покълва, пак ще дишам с пълна гръд,
край реката ще се върна – в някой ден оловносив,
през летящата пъстърва ще съм светъл слънчев взрив,
над света – добра обител, ще съм птичи клинопис,
кротък залез над горите – в акварел на пейзажист,
мръзнал на ледунки в преспи, не омесих хляб от кал –
мъж, изпял ви седем песни, и – хиляда премълчал,
миг – преди да ме погълне залезът, чуй моя вик? –
Боже, който си на хълма! – остави ме още миг.
24 декемврий 2017 г.
гр. Варна, 17, 15 ч.