автор: fantaziq

Аз още те обичам! Но защо ли,
щом времето изяде младостта?
Подобно хищник, сеещ зла прокоба,
потропва на вратата старостта.

Броиме сутрин сребърните нишки
в косите си. А делникът суров
нашепва ни, че не остана нищо,
че няма вече място за любов…

Но тя е скрита в топлите ми длани
и в погледа ми влюбен на дете,
в сърцето ми пулсира като рана
и времето не може да я спре.

Тя беше първата любов за мене.
Как лекомислена във младостта
захвърлях я като ненужно бреме
и стъпквах я във мократа трева.

О, Боже, моля те да ми я върнеш,
онази моя – първата – любов!
Сърцето си не мога да излъжа,
научих си поредния урок –

че първата любов не се забравя
и следва те във всичките ти дни,
че тя едничка ще е с теб докрая
и най-последна в тебе ще гори.