автор: traveling_musician

Ех, стар и старомоден съм, човече!
Късно е! Не влизай през комина!
Не ми носи подаръци далечни,
поръчани от стихче с детски рими!

Не искам огледалото неистинско,
в което съм все още крив и глупав!
Дори не ща със тебе да се снимам,
как важно и брадато ме потупваш!

Аз искам да си имам своя гара,
където да посрещам сам зората,
където да димят с милион цигари
илюзиите, тлеещи в душата ми,

където да пристигат с парни влакове
надеждата и любовта, и вярата!