автор: Albatros

... когато котарачето ми спи
и кротко си помръдва със мустаче,
и чаят ми от летните липи
кипи – и по джезвето тихо плаче,

в прозореца на моето стайче
наднича сякаш слънцето от скука,
за други вече Времето тече –
за мене – бавна мравчица, щипука,

и вече няма връщане назад,
напред са само глухи коловози –
и аз съм Никой в лудналия свят
със римите – и тъпите си прози,

добряк, неприложим по същина,
бях роб на вироглавата си същност,
но вече се превръщам в светлина! –
и тихо Светлината ме прегръща,

додето котарачето ми спи,
а мишките в долапа ми играят,
сварих ви чай от летните липи,
елате? – да си помълчим над чая.

17 декемврий 2019 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.