Дядо Коледа добричък,
снощи писах ти писмо –
със перце от зимен птичък,
с трън от трънено валмо,
не поисках твърде много,
мъничко си е дори –
дай на бъдника ми огън,
нека дълго да гори,
мама да не е самичка,
а на тати – три души,
снощи твоята елхичка
топла ризка ми уши,
мен какво ми трябва друго? –
да дочакам старини,
нека в пролетната угар
житцето да си кълни,
и дечицата на двора
пак да скачат на въже,
знам си, че за всички хора
аз съм Седмото джудже! –
ти на римите ми луди,
моля те, недей се смя?...
Нека радостна се буди
нашата добра Земя.
20 декемврий 2016 г.
гр. Варна, 8, 30 ч.