Нощем в съня ми броди странник самотен,
обикаля из мрака с беззрачни очи,
на пръсти пристъпва притихнал и кротък,
звук не издава, върви и мълчи.
Скита в тъмата без посока, самичък,
като призрак без сянка в мрака стаен,
край него в превара светли сънища тичат,
а той, тих и потаен, наднича из мен.
Кой си, какъв си?- ми се ще да попитам.
Защо ме спохождаш в късни доба и час?
Защо все самотен в съня ми се скиташ?
Дали този странник в нощта не съм аз...