автор: Gabriel

Зима иде в_зима
Мигли
За пера
Пише любовни писма

Зеница-бутилка ги носи
Срича сърцето откоси
Докоснат ли пръсти-русалки
Тапата морето пресушла
Събрала безкрая до дъно
На чакане в отвореното гърло

Дълбокото става високо

***

Не търгувам със злато
Цялото е само за мен
Егоизъм или алчност
Пазя го като дракон
Принадлежа на хазната
Дълбоко в сърцето ми
А златото е магия
Нерушима стихия
Непозната досега
Има я в царевицата и листата
През есента
Пазител единствен, обичам
Душата на Златото

***

Косите Ти се стичат по лицето ми
Златни водопади
Катеря ги с дъх
И ставам златен
Сами сме в тъмнината
Няма друго
Само Ти и Нас
Пламъци-тела
Изгорили самотата
И невъзможността
Целият съм благодарно протегната ръка
Погалена от Твоята

***

Опознавам времето
На глътки
Чак до капките
Цеди ме
Издишвам дим
Трептят дробовете
Спуснати завеси
Сън не ги лови
А къде зад завесите Си
Прожектори очи
Чакат
Напрегнат е мракът
Танцуват прашинките
Припряно, блъскат се
Като търсещи пътя трескаво
За евакуация
Дали знаят повече
Нещо за идващо бедствие?
Неизбежен пожар може би?
Решх да остана
Да дочакам
Да бъда
Пламъци

Нарисувай ме с въглени

***

Там над времето и цифрите
Спиралите тъмна материя
Дочакват пръстите
Да им бъдат пръстени
Вселената се свива до зеница

***

Думите ми - пратеници на сърцето
Акостират само в очите Ти
Завръщат се Там, вкъщи
С новината, че идвам

***

Като изгнаник гледам небето
Виждам дома си под него
Тършувам из часовете
Изгребвам с шепи
Пръст през пръстите
Кръст на кръста препасан
Стрелки под прав ъгъл
Открехната врата
Път към Теб отново
От пълзене в бяг обръщам
Земята
За да полетя
Където се докосват крилете Ни


***

Облак черен - косата
Дъжд в мислите
Мълнии в гърдите
Вятърът дъх се усилва
Близнал кехлибарено
В Златното