автор: tearfly

Старомоден съм. На ръката си нося електронен часовник от осемдесетте. Влюбвам се и Обичам! Веднъж!
Снимката ѝ е между страниците на настоящата книга, която чета, приключа ли със съдържанието, местя я в следващата. През нощта снимката свети, така че осветява стаята ми като при изгрев. Чудесата продължават да се случват в живота ми, макар сега да обитавам тесния ръкав на самотата.
Коя е „ѝ”?
Тя е Животът! Животът, който дава!
Получих и сега мога да следвам религията - да ѝ паля свещи, защото „ѝ” е религията на съществуването ми.
Затискам клепачите ми като страници на прочетеното, но знам, че всичко предстои отново!
Кога? Отговорът крепи, защото „ѝ” съществува винаги и въпреки всичко останало!