Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 446
ХуЛитери: 1
Всичко: 447

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОбичам и двете
раздел: Избрано проза
автор: Heel

– Защо си оклюмал, младежо? Проблеми в училище? – попита майката на Евгени.
– Обичам и двете – въздъхна момчето.
– Какво?
– Просто обичам и двете. А не искам да се крия и да лъжа. Знам, че трябва да избера едната за гадже.
– Излизаш с две момичета значи?
– Да, Мария и Вероника.
– Откога е така?
– От два месеца.
– Сядай и разказвай!
– Какво да разказвам? Трябва да направя избор, но проблемът е, че…
– Обичаш и двете – прекъсна го майка му. – Добре, случват се такива неща. Разкажи ми за тези момичета. Можеш всичко да споделиш. Аз съм ти като приятелка, знаеш.
– Мария е висока, руса и има големи гърди. Много е приказлива и забавна. Никога не ми е скучно в нейната компания. Баща й й дава доста пари, защото е бизнесмен, не че това е от особено значение за мен. Тя не се надува, държи се съвсем… земно.
– А другата? Вероника?
– Тя е дребничка, но много симпатична. С нея се общува по-трудно, защото е мълчалива и притеснителна. Умна е, приятно ми е да я слушам, когато се отпусне и разприказва. Родителите й са инженери.
– Виждат ти се свестни и двете, така ли?
– Да, иначе нямаше да ги обичам.
– Понякога човек си мисли, че обича, но всъщност…
– Казах ти, еднакво близки ги чувствам.
– Хубаво. А спал ли си с тях?
– С Мария съм спал. Два пъти.
– Нали си слагаш презерватив?
– Естествено.
– А Вероника?
– Няколко пъти сме се натискали, но тя се притеснява да ми пусне. Помоли ме да не прибързваме. Не й се сърдя, още повече че си личи, че й се иска.
– Слушай сърцето си, само това ще ти кажа. Но… днешният свят е материален. Щом чувствата ти са еднакви, логично е да избереш изгодата. Осъзнавам, че това звучи грозно…
Евгени се намуси. Каза:
– Не знам с коя бих бил по-щастлив. Ужасно се чувствам.
– Съветът ми е да изчакаш. Времето ще покаже.
– Добре, мамо. Само ме е страх да не разберат какъв двуличник съм.

***

– Защо си се отвеял така, младежо?
Евгени тръсна глава, защото въпросът бе прекъснал потока на мислите му.
– Случиха се разни неща… не е за разправяне.
– Хубави или лоши?
– И хубави и лоши.
– Ами разкажи на любимата си майка.
– Вероника пострада лошо. Някакви момчета си играели по стълбите в училище. Блъснали я, без да искат. Сега тя е в болница. Преди няколко часа й бях на свиждане.
– Горкичката! Какво й е?
– Счупила си е левия крак малко под коляното. Има и пукнат прешлен в кръста. Гипсирали са я.
– Ужас!
Евгени сведе глава и се замисли. Представи си гипсирания й до средата на бедрото крак и малките пръстчета, потрепващи нервно в гнездото си от памучна вата, и стегнатата й с ортопедичен колан талия, и натежалите й от болка очи, и измъчената й физиономия. Мъчно му беше за Вероника и му бе криво, че в момента не е до нея.
– Може ли да става? Какво казват лекарите?
– Казват, че ще се оправи. Но я боли много. С мъка се добира до тоалетната с патериците, защото пукнатият прешлен й създава сериозни проблеми. Налага се да лежи. Срещнах се с родителите й, много са притеснени.
– Че как няма да са притеснени. Чакай малко, Евгени, ти каза, че се е случило и нещо хубаво. Да не би с Мария да сте се сближили още повече?
Евгени я изгледа учудено.
– Напротив, ще скъсам с нея.
– Защо?
– Казах на Вероника, че искам да й помагам, да се грижа за нея. Тя ми отвърна, че не желае да я виждам такава, нервна и измъчена. Признах й, че я обичам и че съм готов да направя всичко за нея. Тогава лицето й грейна, тя явно също изпитва силни чувства към мен. Инцидентът ми помогна да реша. Още утре ще кажа на Мария, че отсега нататък ще сме само приятели. Няма да спя повече с нея.
– Странно ми изглежда това, моето момче. Съветвам те да премислиш. Ами ако Мария се бе потрошила. Тогава на нея ли щеше да се обясниш в любов?
– Мислих и за това. Ако нещастието бе сполетяло нея, щеше да е по-различно. Осъзнах, че за нея нямаше да ми е толкова мъчно. Щях да й помагам, разбира се, но нямаше да съм… напълно отдаден.
– Любов в мъка се познава, така ли?
– Добре го каза, мамо.
– Е, дано тя бързо се възстанови и дано да сте щастливи заедно.
Евгени се усмихна. Мислеше си как утре ще занесе шоколад и цветя на Вероника, и как ще я прегърне много, много внимателно, за да не й причини болка в кръста.


Публикувано от Administrator на 05.12.2019 @ 18:48:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   Heel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

06.08.2021 год. / 02:54:33 часа

добави твой текст
"Обичам и двете " | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.