Нали съм си момченце по природа,
пък и със някой лев видях се пак,
си купих тази заран – и на сгода! –
две шепи лимки от един хлапак.
И мигом ги търкулнах край бордюра,
красиви – тъй изящни стъкълца,
нахлуха в мен през тяхната глазура
от детството избягали слънца! –
момченцето с три-четвърти чорапки
в мен сякаш оживя – и хукна вън,
а лимките блестяха като капки
по цяла нощ в детинския ми сън! –
И аз, нали дъската ми си хлопа,
на стих се вайкам, тъжен и злочест,
на прескочи-кобила, челик-сопа
с кого ли да си поиграя днес? –
Ееех, детство мое, литнала светулке! –
и аз ще си изчезна изведнъж...
Щом лимката ми тихо се търкулне
в канала подир есенния дъжд.
30 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 9, 25 ч.