автор: ma_gi

„Не бях смела, просто нямах време да бъда уплашена.“
Амелия Еърхарт

Страхът,
той е просто хартиени тигри
за жената
с душата на птица.
А крилете
прозират през миглите
и разпалват пожари
зениците.

И изчезва
мигновено хартията.
И страхът се оттегля във тъмното.
Но крилете,
все още, са жилави.
И небето целуват на тръгване.

Океанът
разтваря обятия
и потъва в окото му силата.
И проблясва за малко ръката.
И изчезва с вълните
и рибите.

А на пясъка
дните ми пият
на страха от горчивата чаша
и в нозете им
стенат стихии –
няма време да бъда уплашена!