автор: Albatros

Не знам какво ми става напоследък,
дали за мен дойдоха други дни? –
вместо мерло да пийна със съседа,
взех да заглеждам младите жени,
в красивите им гъвкави походки,
в ботушките им – дълго мачкан лак,
да бях по-млад, че да им вдигна покрив,
и да ги милна с погледа си благ,
с косици – дипли, вейнати от бриза,
с изопнатите блузки от ликра,
те всяка вечер към морето слизат –
и чезна им в усмивката добра,
навярно са наясно, че съм старче,
преминало алеите с цветя? –
и скоро – бяло пухче на глухарче,
и аз към онзи свят ще отлетя,
потомък на ацтеки и етруски,
и – мъж, дочакал кротки старини,
във моя сън и стих със бели блузки
вървят край мен прекрасните Жени!

30 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 14, 00 ч.