автор: ElenaZelena

Много жени са минали през живота ми и всички до една оставяха ярък спомен. Но Кристина беше най-фосфоресциращата.
Избухна на притъмнялото ми, келяво небе като комета, която бързо замете с опашката си дирите на другите звезди. Държеше да я наричам Бриджит. Боже, каква Бриджит беше! Меката ?, руса коса се спускаше и увиваше около лицето ми като пролетен дъжд, за който хиляди дървеса са копнели стотици зими. Тялото ? - кристално, младо, дъхаво, усмивката ? - дяволска малина. Имаше походката на сърна и рис едновременно, от която въздухът край нея танцуваше полка. Тази сладко-горчива зависимост не срещнах у никоя друга. Премести се при мен скоро след като се запознахме и все едно винаги бяхме живели заедно. Беше кротка и дива, тиха и гръмка, мека и стихийна. Обичаше да разтваря широко всички прозорци, докато лежи на дивана полугола, следейки с напрегнат поглед мухите в стаята. Приличаше на котка, която дебне жертвата си, мърдайки нервно с опашка, а аз занемявах пред изящната извивка на талията ?, стаената ? тревожност и фините капчици пот, които се образуваха над горната ? устна от напрежение. Един ден, тъкмо влизах, когато внезапно се метна като подивяло животно към стената, покатери се с два скока и размаза една муха до картината, която беше нарисувала след първата ни среща. После се отпусна отново на дивана, ръцете ? потръпнаха, сякаш уморени птици полягат на бедрата ?, а глезените ? се отъркаха един в друг като нежните стволове на брези, разлюлени от вятъра. Когато я срещнах, първото, което ме порази, беше прозрачната ? кожа, нашарена надлъж и на шир от бледо лилави вени. Можех да видя вътрешностите ? през нея - сърцето, дробовете, ребрата, фините ? женски полови органи, прилични на съвършена рисунка от учебник по биология. Развълнуваше ли се, кръвта започваше да бълбука във вените ? и се юрваше като окървавен горски поток, който се спуска стремглаво по билото. Обичах да я гледам, докато спи. Тогава вътрешният ? космос притихваше, бръждеше кротко, спокойно и равномерно. Не посмях да ? кажа какво виждам. Щеше да се уплаши и да избяга. Когато разбра, че обичам цветята, измъкна един поомачкан лист от чантата си и надраска набързо копие на „Цъфналите бадеми“ на Ван Гог. По късно, у дома, го оцвети в светло синьо и го окачи на стената. Сега, след като си отиде, бадемите са единственото нещо, което ми остана от нея. В деня преди да си тръгне, я чаках до среднощ. Прибра се разпътна, блудна и дръзка и седна срещу мен. Видях всичко още щом влезе. Вътрешностите ? бяха разбъркани, а във вените ? течеше коняк. Десетки пеперуди се бяха настанили в корема ? и докосваха нежно стените му с крилата си, от което тя примижаваше леко.
- Е? – попитах я.
Тя не отговори. Кървавият поток се юрна отведнъж, сърцето ? трепна и с мощен тласък се блъсна в мозъка ?, тя се олюля и се хавана с ръка за масата. Пеперудите свиха крила и останаха неподвижни и сиви в корема ?. Това беше. Нищо не ми оставаше. Трябваше да я помоля да си тръгне. Единствената прозрачна жена, която съм обичала в живота си.