автор: Albatros

На мен за всичко вече ми е късно.
С мечтите си дори се разпростих.
Жена да срещна, цвете да откъсна.
Да мина под венчилото – жених.

Покорен раб на Божието слово,
да прочета отново "Дон Кихот".
И с вятърните мелници отново
да водя нервни битки цял живот.

Полезно изкопаемо от време,
в което всички бяхме по-добри,
спря да дрънчи под голото ми теме
убийствената мисъл за пари.

До днес вървял през не една химера,
не зная – за добро, или за зло? –
каквото преживях, остана вчера.
Щом иде утро, е добре дошло.

И – свиквайте, че утре ще е късно! –
щом отлетя нанейде яко дим,
с красивото изкуство – да отсъствам,
когато съм до смърт необходим.

24 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 10, 40 ч.