... да бе ме кръстил тати Леополд,
тържествено звучи, неотразимо! –
щях много отговорно – по default,
да променя обществения климат,
в градините да висне много плод,
да бъде дъхав на бохчата хлябът,
да спи спокойно моят мил народ,
и да престанат всички да го грабят,
да сторя всички хорица добри,
и аз сред тях – едно добро човече,
щях да премахна мръсните пари! –
миришат гадно! – даже отдалече,
светът да бъде място за Любов,
и птичките да пеят на перваза,
и – ако някой влезе в "Пирогов",
в миг да забрави за какво е влязъл,
не ми е нужен царският престол,
днес моят Леополд бе свръх лиричен...
Животът е едничък – по default! –
и аз – Валери Станков, го обичам.
25 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 9, 15 ч.