Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Remar
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13952

Онлайн са:
Анонимни: 297
ХуЛитери: 3
Всичко: 300

Онлайн сега:
:: marathon
:: kameja
:: valchebnica

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМъртъв сезон
раздел: Избрано проза
автор: ElenaZelena

Денят преваля лека-полека. Отдръпва се мудно зад хоризонта, пълзи като прясно изваден мед, разлят по плочките и повлича със себе си късната лятна летаргия, случайно опадалите листа и сенките на помръкналите хора.
Отива си денят. Седнала съм на леглото и си мисля как и животът ми си отиде. Без време свърши, само на трийсет и три години бях и светът все още беше розов, с леки антрацитни оттенъци в сумрачните части на денонощието. Никой, освен мен, не разбра, че си е отишъл. А той се измъкна мълчаливо, подлецът, и ме остави куха и празна като строшена орехова черупка. Не можа да преживее жертвите, които правех всекидневно, за да ощастливявам другите. Осемнайсет години вече съм мъртва. Говоря, усмихвам се, ходя, работя, лягам, ставам, преструвам се, че живея, но всъщност съм мъртва. И докато мъртвея, слънцето изгрява и залязва, луната забременява и ражда, реките пресъхват и възкръсват, дърветата се разголват и обличат и вечният кръговрат продължава, въпреки моята смърт. Не знам как да сложа край на всичко това. Ставам от леглото уморено. Скоро ще се стъмни. Изпъвам бръчките на студения чаршаф и вдигам от земята захвърленото одеяло. И там, в гънките, виждам паяк. „Хе, паяк!“, мисля си, докато го побутвам леко с пръст да се размърда. „Отиди да живееш, майната ти, какво си се сврял в това одеяло, светът е буден и цветен и жив и те чака и хиляди тлъсти мухи са готови да се метнат жертвоготовно в ръцете ти!“ Паякът се раздвижва, схванатото му тяло потръпва, разтваря твърди крака, изпъва гръбнак като котка, която се събужда от сън и виждам, че не е никакъв паяк. Скорпион е. Малък, градски, кафяв скорпион. Идея нямам откъде се е появил, как, по дяволите, се е качил до третия етаж, как се е сврял в шибаното одеяло, защо го е направил и въобще, какви намерения има. Целят ми живот преминава на трамвайни релси пред очите ми. Аха, това било, значи, да видиш смъртта, краката ти да се подкосят, да се парализираш, зениците ти да се разширят и да усетиш хладна змия, пълзяща по гръбнака ти, но ти, Елена, не бива да се тревожиш, защото, първо, тези скорпиони не са отровни и второ, ти, така или иначе, вече си мъртва. Размазвам го с един удар. Ако аз ще съм мъртва, мъртъв ще е и той.


Публикувано от anonimapokrifoff на 23.11.2019 @ 11:34:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   ElenaZelena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.01.2022 год. / 21:34:57 часа

добави твой текст
"Мъртъв сезон" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.